СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ |
КАТЕДРА „ТЕОРЕТИЧНА ФИЗИКА“ |
|
|
НАЧАЛОИСТОРИЯСТУДЕНТИБАКАЛАВЪРСКИ ПРОГРАМИМАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИДОКТОРСКИ ПРОГРАМИИЗСЛЕДВАНИЯГРУПА ПО ГРАВИТАЦИЯГРУПА ПО КВАНТОВА ИНФОРМАЦИЯГРУПА ПО ФИЗИКА НА ВИСОКИТЕ ЕНЕРГИИГРУПА ПО МНОГОЧАСТИЧНА ДИНАМИКА УКАЗАТЕЛПРЕПОДАВАТЕЛИПЕРСОНАЛДОКТОРАНТИКАРИЕРАКАРИЕРЕН ЦЕНТЪРРЕСУРСИБИБЛИОТЕКИПЕРИОДИКАТЪРСЕНЕВРЪЗКИСофийски университетФизически факултет |
Група по Гравитация, космолгия и релативистка астрофизика (Sofia Relativity group)
Създадена:
Състав: член. кор. проф дфзн Стойчо Язаджиев (ръководител, yazad@phys.uni-sofia.bg), доц. д-р Петя Недкова, доц. д-р Галин Гюлчев, доц. д-р Калин Стайков Настоящи докторанти: Валентин Делийски, Петър Йорданов Дипломанти (магистри): Защитили докторанти: 10, вкл. Д-р Даниела Донева (университет в Тюбинген), доц. д-р Галин Гюлчев, доц. д-р Петя Недкова, доц. д-р Калин Стайков, гл. ас. д-р Боян Лазов (УАСГ), д-р Васил Тинчев Ключови думи: черни дупки, неутронни звезди, гравитационни лещи, сенки, компактни обекти, модифицирана гравитация, гравитационни вълни Публикации: над 200 научни публикации в списания с импакт-фактор с над 6 000 цитирания Групата се занимава с изследване на компактни обекти (неутронни звезди, черни дупки и пространствено-времеви тунели) в обща теория на относителността и модифицирани теории на гравитацията. Членовете на групата провеждат активни изследвания на гравитационни вълни от компактни обекти. Активно се изследва и физиката на пространство-времето около тези обекти посредством акреционни дискове, гравитационни лещи и сенки на компактни обекти. Изследванията на групата са директно свързани със съвременните наблюдения и експерименти по наблюдение на гравитационни вълни и сенки на компактни обекти. През последните години, членовете на групата активно извършват симулации на супер компютри, участват в моделирането на сливане на бинарни системи и се занимават с приложения на машинното обучение (machine learning) във физиката. Групата работи активно с редица международни научни групи, а членовете и участват в международни колаборации като LISA и Event Horizon Telescope, Einstein Telescope, Cosmic explorer .
А
Фигура 1: Профили на бързо и диференциално въртящи се неутронни звезди в скаларно-тензорни теории (представена е една четвърт от звездата). Лявата колона е разпределението на плътността на енергията, а дясната – разпределението на скаларното поле. Моделите са за един и същ набор от параметри на теорията с ъглов импулс J, нарастващ на всеки ред. Видимо е как формата на звездата се променя от квазисферична в квазитороидална с увеличаване на J.
Фигура 2. Образ на тънък диск около гола сингулярност на Janis-Newman-Winicour (ляво) съпоставен с черна дупка на Шварцшилд. При голата сингулярност се формира серия от ярки пръстени в центъра на диска, които могат да послужат за нейното експериментално детектиране.
Фигура 3. Образ на тънък диск около гола сингулярност в теорията на Einstein-Gauss-Bonnet. Наблюдава се друг тип структура от вложени ярки пръстени в центъра на изображението, която отсъства при черните дупки.
Фигура 4. Образ на дебел диск около тунел в пространство-времето. Пръстеновидната структура в центъра на образа се наблюдава при различни модели на акреция и астрофизически условия. Това показва, че тя представлява характеристика на пространство-времето и може да послужи като експериментален метод за откриване на екзотични компактни обекти.
Фигура 5. Поляризиран образ на най-вътрешната стабилна кръгова орбита за тунел в пространство-времето. Поради възможността за преминаване на светлина от другия край на тунела се формира втори поляризиран образ с многократно по-висок интензитет и характеристичен наклон на вектора на поляризация. Тази структура отсъства при черните дупки и може да бъде използвана за откриването на компактни обекти с нетривиална топология.
Фигура 6. Горният панел: Формата на гравитационна вълна от двойна система неутронни звезди в скаларно-тензорна теория (червена линия) и в обща теория на относителността (сива линия). Долен панел: Фурие образа на сигнала след сливането. Чувствителността на LIGO е отбелязана с прекъсната червена линия, а тази на Einstein Telescope с прекъсната зелена линия. Бинарната система се състои от две неутронни звезди, всяка с маса 1.35 слънчеви маси.
Фигура 7. Собствените функции на възбудените квазирадиални скаларни осциалации на неутронната звезда получена след сливането. В левия панел са представени пертурбациите на скаларното поле, а в десния, пертурбациите на плътността на енергията.
По-значими публикации прес последните години:
Dynamical Scalarization during Neutron Star Mergers in scalar-Gauss-Bonnet Theory, Hao-Jui Kuan, Alan Tsz-Lok Lam, Daniela D. Doneva, Stoytcho S. Yazadjiev, Masaru Shibata, Kenta Kiuchi, (2023) arXiv:2302.11596 [gr-qc] Beyond the spontaneous scalarization: New fully nonlinear mechanism for the formation of scalarized black holes and its dynamical development, Daniela D. Doneva and Stoytcho S. Yazadjiev, Phys. Rev. D 105, L041502 (2022) Polarized image of equatorial emission in horizonless spacetimes: Traversable wormholes, Valentin Deliyski, Galin Gyulchev, Petya Nedkova, and Stoytcho Yazadjiev, Phys. Rev. D 106, 104024 (2022) Dynamical Formation of Scalarized Black Holes and Neutron Stars through Stellar Core Collapse, Hao-Jui Kuan, Daniela D. Doneva, and Stoytcho S. Yazadjiev, Phys. Rev. Lett. 127, 161103 (2021) New Gauss-Bonnet Black Holes with Curvature-Induced Scalarization in Extended Scalar-Tensor Theories, Daniela D. Doneva and Stoytcho S. Yazadjiev, Phys. Rev. Lett. 120, 131103 (2018)
|
©2015, Кат. Теоретична физика, Физически факултет, Софийски университет, бул. Дж. Баучер №5, 1126 София |