СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА  „ТЕОРЕТИЧНА ФИЗИКА“

 

НАЧАЛО

ИСТОРИЯ

СТУДЕНТИ

БАКАЛАВЪРСКИ ПРОГРАМИ

МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ

ДОКТОРСКИ ПРОГРАМИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ

ГРУПА ПО ГРАВИТАЦИЯ

ГРУПА ПО КВАНТОВА ИНФОРМАЦИЯ

ГРУПА ПО ФИЗИКА НА ВИСОКИТЕ ЕНЕРГИИ

ГРУПА ПО МНОГОЧАСТИЧНА ДИНАМИКА

УКАЗАТЕЛ

ПРЕПОДАВАТЕЛИ

ПЕРСОНАЛ

ДОКТОРАНТИ

КАРИЕРА

КАРИЕРЕН ЦЕНТЪР

РЕСУРСИ

БИБЛИОТЕКИ

ПЕРИОДИКА

ТЪРСЕНЕ

ВРЪЗКИ

Софийски университет

Физически факултет

гл. ас. д-р Цветан Иванов Вецов

Блок В, каб. 38

02-8161-658

vetsov@phys.uni-sofia.bg

http://...

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ

ПУБЛИКАЦИИ

ПРЕПОДАВАНЕ

КАРИЕРА

Съвременните ни представи за устройството и функционирането на Вселената се дължат на идеи, произхождащи от двете най-известни теории във физиката, – общата теория на относителността и квантовата механика. Техните предвиждания успешно се съгласуват с натрупаните експериментални данни, а тяхното разбиране и практическо прилагане оформя света такъв, какъвто го познаваме днес. Но въпреки големите си постижения, имаме достатъчно основания да смятаме, че тези теории не дават най-фундаменталното описание на Вселената, като основна причина за това е тяхната взаимна несъвместимост.

За да се преодолеят трудностите при обединението на квантовите взаимодействия с класическата представа за изкривено пространство-време се нуждаем от създаването на принципно нови парадигми, които да доведат до една напълно самосъгласувана система от физични закони. Постигането на тази цел обаче се оказва изключително трудно. Въпреки това през последните десетилетия бяха построени различни подходи към проблема, като най-обещаващ кандидат за обединена теория на взаимодействията се оказва теорията на суперструните.

Теорията на струните е едно удивително постижение на съвременната теоретична физика, тъй като има потенциалната възможност по елегантен начин да разреши противоречията възникващи между общата теория на относителността и квантовата механика. Тази теория разглежда елементарните частици като квантови моди на трептене на едномерни релативистки обекти, наречени струни. Това просто заменяне на точковите частици с едномерни струни води до дълбоко преразглеждане на представите ни за природата на времето, пространството и материята. Първоначално теорията на струните възниква като модел за описание на силното ядрено взаимодействие, като основната идея била да се опише взаимодействието между кварките като частици, свързани със струна. Бързо, обаче, било установено, че теорията има потенциала да обхване не само ядреното взаимодействие,  но и всички останали взаимодействия, включително и гравитацията. Подсказка за последното бил фактът, че в спектъра на затворената бозонната струна има безмасова частица със спин 2, отговаряща точно на свойствата на хипотетичния гравитон.

Въпреки, че струните са на сцената на теоретичната физика от няколко десетилетия, поради сложния характер на проблема за обединението на взаимодействията, теорията трябва да извърви още дълъг път, за да  се постигнат желаните резултати. Не случайно някои наричат теорията на суперструните -- теорията на 21 век, която случайно е открита в 20 век.

Научните интереси на гл. ас. д-р Цветан Вецов обхващат квантовата теория на полето, теорията на струните,  гравитацията, астрофизиката и космологията.

©2018, Кат. Теоретична физика, Физически факултет, Софийски университет, бул. Дж. Баучер №5, 1164 София